Еврото, Еврозоната и цените на Имотите

В момента се засилва говоренето за влизането на България в еврозоната и приемане на еврото за основна валута, а за дата това да стане се приема 1-ви януари 2024 г. По-всичко изглежда, че този момент наближава.

Нещата не са толкова прости, както редица експерти, а и не само, се опитват да ги представят. Дали влизането в еврозоната е добро или лошо за България не е тема на тази публикация. Ние ще се придържаме към темата за имотите и ще представим информация, която да ви помогне да вземете правилното решение за вас.

Влизането в еврозоната не означава непременно, че икономиката, държавата и хората ще процъфтят, нито означава, че ще банкрутират. Някои държави и икономики се справят добре с управлението на нарастващият дълг и създават икономика с висока добавена стойност, други като Гърция например, стигат до положение, в което не могат да изплащат дълговете си, или с други думи, близо до банкрут.

Именно заради лошият опит на съседката ни Гърция, която беше пред банкрут и не можа да се справи с ефектите от световната финансова криза от 2008 г. , ви споделяме мнението на Янис Варуфакис. Той е бивш финансов министър на Гърция в периода януари 2015 – юли 2015. Варуфакис е назначен на поста финансов министър от правителството на Ципрас, което бе избрано, заради несъгласието с условията за строги държавни икономии (austerity) предложени от тройката (от ЕС, ЕК и МВФ) като част от „Спасителния план“ от нови заеми за Гърция. До тези преговори се стига след като държавата не успява да изплаща дълговете си и е близо до банкрут.

Правителството на Ципрас спазва даденото предизборно обещание и през юли се провежда референдум ЗА или ПРОТИВ приемането на условията за строги държавни икономии на предложения „Спасителен план“ – както се казва, народа да реши. Народът гласува ПРОТИВ с 61%. Това е и позицията на Варуфакис и правителството ръководено от премиера Ципрас, заради която хората гласуват за тях на изборите.

Въпреки това и неочаквано, скоро след референдума, премиерът Ципрас се съгласява и правителството приема условията на ЕС, ЕК и МВФ за спасителния план (новите заеми), а Варуфакис си подава оставката, показвайки своята принципна позиция и несъгласие, защото според него „Когато си банкрутирал, не е времето за нови заеми, а за преструктуриране на старите заеми и предоговаряне на условията по тях.“

Интервю на Янис Варуфакис за вестник Капитал през 2021 г. може да гледате тук:
Янис Варуфакис: Влизането на България в еврозоната би било грешка

Основните аспекти от интервюто са следните:

• От заглавието на видео интервюто става ясно, че Варуфакис определя евентуалното влизане на България в еврозоната и отказването от националната ни валута като грешка. Следват аргументите му.
• Когато приемем еврото, според Варуфакис към България ще потекат пари от големи чужди банки, фондове и частни инвеститори, което ще стартира процес на поскъпване и балонизиране на активите, включително и на имотите. Това е търсен ефект от финансовия елит на държавата, защото цените на активите им ще бъдат в евро и ще нараснат, поради чуждестранните инвестиции.
• Рисковете за страната ни според него ще дойдат в бъдеще, ако настъпи по-сериозна финансова криза, когато потока на пари секне, а държавата и хората ще имат по-голяма задлъжнялост и няма да могат да изплащат дълговете си – както се случи в Гърция в периода след световната финансова криза от 2008 г.

Аргументите за тези негови твърдения ще видите в следващите редове тук:

Наличието на национална валута се определя като риск от големите банки и инвестиционни фондове, риск от обезценяване на валутата и загуби. Това е причината чуждестранните инвестиции от големи международни банки, фондове и частни инвеститори да са на сравнително ниски нива в България. Въпреки валутният борд, в който се намираме в момента, теоретично съществува малък риск от обезценяване на националната валута, което спира големите банки и фондове.

При влизане в еврозоната и приемане на еврото като основна валута, риска от обезценяване на националната валута вече отпада. Тогава според Варуфакис ще потекат пари към България от големи немски и френски банки, от инвестиционни фондове и от чуждестранни инвеститори. Кредитите ще станат по-достъпни и с по-ниски лихви (лихвите по ипотеките и за бизнес кредитите са средно 2 до 3 пъти по-ниски в еврозоната за последното десетилетие в сравнение с България). Варуфакис твърди, че подобно увеличаване на парите и инвестициите в икономиката води до фалшиво усещане за растеж, поемат се повече инвестиционни рискове, цените на активите растат и се надуват балони. Според него това неминуемо ще стане и в България, защото големи национални банки като Дойче Банк разполагат с огромна ликвидност (пари за кредитиране), а държави с нисък външен дълг (правителствения външен дълг на България е около 23% от прогнозния БВП за 2022 г.) и с висок процент на собственост на жилищата (около 85% към 2022 г.) са мечтания клиент. Причината това все още да не се случва е наличието на национална валута и потенциалния риск от обезценяване.

Парите, които ще потекат ще увеличат търсенето и цените на активите. Варуфакис казва, че финансовия елит има интерес от това активите им да се оценяват в евро, така че да станат по-сигурно в очите на чуждестранните инвеститори, да бъдат по-търсени и цените им да се покачват. Така покупката на жилища и други имоти стават по-недостъпни за средностатистическия човек, а пазарът на наеми се развива, което привлича още повече инвеститори към жилищния сектор.

Варуфакис споделя, че не е против единната валута, даже обратното, но според него еврозоната не предлага на практика работещ банков съюз (а само на думи), който да гарантира депозитите, защото когато стане напечено (както при световната финансова криза от 2008 г.) гарант става държавата (чрез парите на данъкоплатците), която тегли заеми, за да спасява банки. Такъв е и лошият опит на неговата родина – Гърция, чиято икономика не успява да се справи с последиците от световната финансова криза през 2008 г. Тогава парите на международните банки, фондове и инвеститори изчезват от икономиката, а държавата не успява да изплаща натрупаните по време на растежа заеми.

В следващите редове споделяме извадка от точните думите на Варуфакис от интервюто:

„Представете си какво ще стане, когато се присъедините в еврозоната и приемете еврото. Лихвите по кредитите ще бъдат по-добри, ще се поемат повече инвестиционни рискове, както от българи, така и от чужденци. Ще потекат пари към България.

Представете си че сте „Дойче Банк“ и имате огромна ликвидност (много свободни пари), особено във време на „количествени улеснения“ (когато централните банки „наливат“ пари в големите национални банки, като изкупуват дългосрочни държавни облигации) и не знаете какво да правите с тези пари, защото Германците не искат и нямат нужда да ги вземат всичките назаем. Има излишък на пари във финансовата система във Франкфурт.

Към днешна дата (2021 г.), поради малкия риск от криза в България, която би могла да доведе до обезценяване на националната ви валута (въпреки валутният борд и фиксинга към еврото, такъв риск съществува) , банките не са толкова склонни да ви дават пари на заем, защото трябва да отчетат този риск от обезценяване на националната валута. Когато обаче този риск вече не съществува, когато приемете еврото (и вече нямаме национална валута), парите потичат.

Това стана в Гърция след 2000 г. Ще имате фалшивото усещане за растеж, заради надуването на балони. И ако настъпи финансова криза, дали в България или навън, или на Уолстрийт… „лесните пари“ ще излетят от страната, балоните ще се спукат, а тогава ще бъдете в много сериозни неприятности.

Щом приемете еврото, ще потекат пари от германски и френски банки към вашите банки. Вашите банки ще отпускат заеми, което ще доведе до инфлация на активи и създаването на балони. Когато балоните се спукат ще имате сериозни проблеми. На практика сами ще създаде проблема си. С други думи, ще изгубите главните си амортисьори, които са ви нужни, когато на пътя изскочи голяма дупка.  А такава дупка ще изскочи, като вероятността това да стане нараства, когато влезнете в еврозоната.  Да се откажете от националната си валута е като да премахнете амортисьорите от колата си и да карате към дупката. Не е много интелигентно. Няма съмнение, че има богати и влиятелни хора в страната ви, както и в моята страна Гърция, които натискат за влизане в еврозоната. Те искат активите им да се оценяват в евро. Не искат българската валута. Искат активите им да се оценяват, според това че зад гърба им да стои Европейската Централна Банка. Но повечето Българи ще страдат от това.  

Вижте, аз не съм против единната валута. Но нямаме банков съюз, има такъв само на думи, но не и по същество. На практика еврозоната не гарантира депозитите, затова вашите банки ще трябва да предоставят гарантират депозитите. Ако влезнете в еврозоната, държавата ще подкрепя банките, а банките ще подкрепят държавата, като в същото време държавата ще гарантира депозитите на хората. На практика няма да имате никаква защита.  

Гърция и Източна Европа имат общи черти. Експортно ориентираните държави с търговски излишък в Европа гледат на нас като жизнено пространство.  Ние им предлагаме пазари и работна сила и не на последно място, търсене на техните пари. Хората ме питат… „Защо изобщо Германия е приела Гърция в ЕС през 1980 и в Еврозоната през 2000 г.? С какво може да допринесе Гърция? Какво произвежда?“ Реално Гърция произвежда зехтин, портокали, били сме корумпирани и бедни. Защо изобщо са ни искали и са ни пуснали? Гърция беше ценна за ЕС с това, че нямаше дългове. Днес звучи шокиращо на фона на над 210% дълг спрямо БВП. Но през 1980 г. държавният дълг на Гърция бе 30-35%, спрямо БВП. Частният дълг беше 0, хората не взимаха заеми и не дължаха пари на банките. Това, което дадохме на германските и френските банки, бе че не дължахме пари на никого и притежавахме домовете си – това е мечтаният клиент за западните банки и ние им дадохме именно този нов пазар.“ 

Като обобщение, след като България влезе в еврозоната и приеме еврото като основна валута е възможен следния сценарии:

(Ако четете само обобщението без цялата статия, няма да разберете защо това е възможен сценарии. Прочетете цялата статия, в която са изложени и аргументите, за да добиете пълна представа за процесите и да си отговорите на въпроса „Защо“)

• Чужди банки, фондове и частни инвеститори ще инвестират в активи и бизнеси в България (… „ ще потекат пари към България“)
• Цените на активите (включително и на имотите) ще се покачи значително. Към момента почти няма чуждестранни инвестиции в сектора на имотите, но това ще се промени.
• Кредитите ще са на значително по-ниски лихви (в сравнение с това, ако не сме еврозоната, а не към днешна дата), ще се поемат повече рискове, ще се увеличат държавните и частните дългове.
• Възможно е този финансов ресурс да се управлява добре и да доведе до създаване на бизнеси, продукти и икономика с висока добавена стойност (позитивен сценарии).
• Възможно е да се стигне до балонизиране на цените на активите и фалшиво чувство за растеж на икономиката. Това ще доведе до големи проблеми, когато настъпи финансова криза (историята ни показва, че това винаги се случва) и чуждите парите изчезнат от икономиката (негативен сценарии).
• Влизането на България в еврозоната ще доведе до покачвана не цените на имотите в средносрочен и дългосрочен план, поради отварянето на пазара към чуждестранните инвеститори, банки и фондове.
• Дори в дългосрочен план в бъдеще да има негативни последици за икономиката, предизвикани от финансова криза и отлив на пари, то цените на активите и имотите няма да станат по-достъпни за хората. Дори и във време на криза, богатите става по-богати, а бедните по-бедни.

Още анализи от нас: