Модерното индустриално земеделие емитира 27% от парникови газове  в атмосферата (2ри най-голям замърсител след индустрията) и същевременно може да бъде ключа към абсорбирането на голяма част от тях.

За да си припомним, целите на Зелената Сделка са въглеродно неутрална икономика (от която огромна част е и земеделието) към 2050 г. и намаляване на въглеродните емисии (и всички парникови газове) с -50% в сравнение с нивата им от 1990 г. до 2030 г.

ЕС има план за постигане на тези цели грубо казано с глоби и данъци за бизнесите, които емитират повече въглеродни газове (като например квотите за въглеродни емисии) и стимули и финансиране за тези, които са въглеродно неутрални, спомагат за „изсмукването“ на въглерод от въздуха, спомагат за превръщането на дадена индустрия във въглеродно неутрална (примерно бетон и бетонови блокове от индустриален коноп – освен, че за производството им не се отделя въглерод, конопа изсмуква въглерод и го вкарва в почвата докато расте и същевременно спомага за строителната индустрия да намали въглеродния си отпечатък).

Поради целите свързани със Зелената сделка, бе нужно да се ревизира Общата Земеделска Политика на ЕС ( CAP – Common Agricultural Policy). В най-общи линии, това е свързано с това какво ще се субсидира и по този начин ще мотивира земеделците.

387 млрд. евро за 7 години са заделени като бюджет за Общата Земеделска Политика, за да се подкрепят земеделците да посрещнат предизвикателствата и ограниченията на зелената сделка. 40% от този бюджет (155 млрд. евро) са заделени за директни инвестиции, които ще реформират земеделието, така че то да бъде средство за справяне със замърсяването на атмосферата, а не най-големия замърсител.

30% от общия бюджет на ЕС като цяло във всички сектори ще бъде насочен към справяне с климатичните проблеми. 

Тук може да прочетете за това как Зелената Сделка в ЕС ще се отрази на сектора на строителство и недвижими имоти

Това дава надежди за смяна на модела, по който се разпределя най-големият бюджет на ЕС в размер на 65 млрд., което е една от най-големите субсидиращи програми в света, а именно тази за земеделците. До този момент най-много пари получават хората, които притежават най-много земи, без да се взима предвид хранителните качества на продукцията, без да се отчитат нанесените вреди върху биоразнообразието, почвата, реките, природата и климата като цяло. Има надежди, че този вреден модел се променя и притежанието на земи няма да бъде достатъчно за получаване на субсидии, а решаващо ще бъде начина, по който се прави земеделието.

За да разберем кои са добрите практики, които ще се стимулират и защо, то трябва да започнем с това кои са най-големите проблеми, които трябва да се адресират бързо и решително:

Да се лимитира глобалното затопляне до +1.5⁰ C в сравнение с пред индустриалната ера

Въглеродният диоксид (CO₂) не се разгражда и не отива в космоса, което означава че ден след ден увеличава налагането в атмосферата, което освен  до повишаване на температурата води до бури и урагани, което е природния отговор и начин за намаляване на напрежението в атмосферата и връщане на въглерода чрез дъжда в океаните и почвата. Повишеното налягане в атмосферата води и до неравномерно разпределение на валежите и концентрирането им в по-редки, по-големи бури и наводнения.

National Geographic правят филм всяка година и показват обобщение на пожарите, ураганите и наводненията, които се случват през годината. С всяка година всички изброени са значително повече от предходната. Посоката е вече ясно видима.

За да се постигне ограничаване в глобалното затопляне до не повече от +1.5⁰ C (за преминаването на тази граница се смята, че може да доведе до необратими климатични проблеми)  е нужно:

• глобално да не се емитира повече от договореното 570 гигатона въглероден диоксид (CO₂): 1 гигатон = 1 102 311 311 тона.
• да се постигне годишна абсорбция на въглерод от атмосферата в размер на 0.1 гигатона (= 110 231 131 тона) до 2030 г.
• да се постигне годишна абсорбция на въглерод от атмосферата в размер на 2.3 гигатона (= 2 535 316 015 тона) до 2050 г.
• да се постигнат нулеви емисии н въглерод към 2050 г.
• да се намалят значително емисиите на други парникови газове като метан (CH₄) с 25-30% до 2030 г. и 50-60% към 2050 г., както тези на азотен оксид (N₂O) с 10-15% до 2030 г. и 20-30% до 2050 г.

Това означава, че моделът на земеделие, как се храним и как управляваме остатъците от храна, как управляваме горите и другите природни поглъщачи на въглерод, всичко това трябва да се промени бързо и решително.

Метанът (84 пъти повече) и азотът (264 пъти повече) стимулират глобалното затопляне десетки и стотици пъти повече от въглерода.

Земеделието е отговорно за 45% от всички метанови емисии, 80% от които е дело на индустриалното отглеждане на преживните животни (крави и овце).

Това се получава заради нарушения баланс и отглеждането на милиарди животни от един и същи вид за задоволяването на грешните хранителни навици на нас хората.

⇒  Ядем 3 пъти повече от препоръчителното ниво протеини от преживни животни и изхвърляме 1/3 от храната си – това е крайно безхаберно. Една от причините е субсидирането на месото, което го прави евтино и от там идва голямата консумация и голямото изхвърляне на храна, а и голямото замърсяване.

⇒  Причината преживните животни (крави и овце) да са отговорни за по-голяма част от метановите изпарения са житата и фуражите, които не са тяхната естествена храна и при процеса на преживяне се отделя голямо количество метан. Тяхната естествена храна е тревата, която расте по ливадите, но индустриалното животновъдство е отделило животните от естествената им среда и ги събрало по-нагъсто, за да бъде целия процес по-лесен и евтин. Търсенето на бизнес ефикасност и голямата гъстота на отглеждане на животните води до разпространението на редица болести сред тях, което води до използването на големи количества антибиотици и други лекарства, което в крайна сметка попада в нашите организми.

⇒  Големият неестествен брой на тези животни изисква огромно количество фуражи, заради което се стига до обезлесяване и превръщането на джунгли и гори в земеделска земя, което води до значително намаляване на най-ефективният абсорбатор на въглерод от въздуха, а именно растителността и дърветата.

Метанът се разгражда 12 години след като е изпусна в атмосферата, така че предотвратяването на изпускането му в атмосферата може да помогне за бързото намаляване на нивата на парниковите газове в следващите 20-30 , но само в краткосрочен план. Метанът все пак може да се използва като био гориво, ако се изтегля от оборския тор и органичните растителни остатъци преди изпускането му в атмосферата.

Промените за добро стават със дисциплина и всеки един от нас трябва да се замисли, какво яде, колко яде и как е произведено, ако все пак бъдещето на децата ни е по-важно от моментната наслада.

Земеделието е отговорно за 80% от изпускането на азот в атмосферата предимно от използването на синтетични торове, които се използват повече и повече всяка година заради деградацията на почвите.

Защо почвите деградират, ерозират и вече официално се използва термина опустиняване? Следващата снимка изобразява как проливните дъждове и ветровете водят до измиване и издухване на горния почвен слой (хумус). Това се получава поради начина на обработка на земите, които дълго време през годината остават голи, незащитени и с много ниска водопропускливост.

⇒  Орането на почвите води до това въглерода и азота (така полезни за почвата и растенията) складирани там да се изпарят в атмосферата.

В следващото видео може да видите как нивата на CO₂ се повишават значително от февруари до април, когато в северното полукълбо земите се орат. След това, когато растенията израснат и почнат да абсорбират CO₂ от атмосферата, нивата спадат значително. Когато почвата остане отново без растения след жътва (прибиране на културата) то нивата на CO₂ отново стават много сериозни. Това е нагледен пример за ролята на конвенционалното моно културно земеделие в замърсяването на атмосферата с CO₂ , което изисква тежки обработки и разораване на почвата и я оставя гола без растения в по-голямата част от годината.

⇒  Оголената почва се загрява със средно 7-10 ⁰ C повече заради директното излагане на слънцето, което води до изпарение и загуба на влага, както и до умиране на някои от нужните и полезни бактерии. Оголената почва, по която липсва органичен материал става враждебна среда без достатъчно храна за микроорганизмите, без които посетите култури след това не получават достатъчно хранителни вещества.

⇒  Моно културното земеделие (примерно няколко хиляди декара царевица на едно място) е напълно противоположно на биоразнообразието в природата и води до развиване на колонии предимно вредни насекоми, които се хранят с растенията. Този проблем се решава бързо и лесно с използването на отрови (инсектициди и пестициди), които убиват и полезните и така нужни микроорганизми, бактерии и червеи в почвата.

⇒  Почвата, която е обработвана (орана) дълги години, оголена и изложена целодневно в по-голямата част от годината на ветрове, порои, слънце и високи температури. Лишена от микроорганизми, бактерии, червеи. Лишена от растения през по-голямата част от годината, които да вкарват в нея въглерод и азот и чийто корени да проправят канали за по-добро абсорбиране на водата. Тази почва се сплъстява, пороите отнасят горния плодороден слой, тъй като няма водопропускливост и водата не може да преминава към долните слоеве. Ветровете издухват оголената почва и каквото е останало от хранителните вещества и хумуса, защото няма растения, които да я защитят.

И поради всичко това изброено, което от втората световна война насам представляват методите на земеделието, почвата губи своята плодородност и се налага обилното използване на синтетични торове, без които конвенционалното земеделие е невъзможно.

Употребата на синтетичните торове емитира 80% от всички азотни изпарения в атмосферата, които стимулират глобалното затопляне 264 пъти повече от въглерода.

Как ЕС ще стимулира нужните промени в начина, по който правим земеделие и как това ще се отрази на имотите

Кои са Целите на Зелената Сделка, които се отнасят пряко до Общата Политика за Земеделие и правилата за субсидиране?

Стратегически план на Общата Земеделска Политика (CAP – Common Agricultural Policy) за изпълняване на целите на Зелената Сделка:

А) Намаляване на негативните ефекти върху климатичните промени

Включва намаляване на парниковите газове от земеделски практики, както и поддържане на съществуващи природни въглеродни складове – мочурища, блата, пасища, земеделие без оран – no till.

Б) Адаптация към климатичните промени

Включва действия, които да подобрят устойчивостта на системите за производството на храна, както и разнообразие в животновъдството и растениевъдството, за по-голяма устойчивост към болести и промените в климата.

В) Защита и подобряване на качеството на водата  

Тук се включва и защита от изразходване на водните ресурси.

Г) Предотвратяване на деградация на почвата   

Тук се включва възстановяване на деградирали почви, подобряване на плодородността на почвите и ефективно управление на хранителните вещества и органичната материя в почвите.

Д) Защита на биоразнообразието

Запазване и възстановяване екосистеми, местообитания и видове. Това включва увеличаването на площите с подходящ пейзаж за това, в които не се отглеждат земеделски култури.

Е) Действия за устойчиво и намалено използване на пестициди

Ограничаването приоритетно на пестициди, които с от риск за здравето на човека или за природата и биоразнообразието.

Ж) Действия за подобряване благосъстоянието на животните

Което включва и намаляването на антимикробни препарати.

Еко-механизми | Eco-schemes 

Става въпрос за определени механизми в синхрон със стратегическите цели на земеделската политика, начини и условия на земеделие, които ще отключват европейско финансиране (субсидии) за тези, които ги изпълняват.

Еко-механизмите ще отключат ново финансиране и допълнителни стимули за земеделските практики, благоприятни за климата и околната среда. Комисията предложи тези схеми като задължителни за държавите-членки и доброволни за земеделските производители. Тези схеми могат например да финансират:

Първият програмен период е 2023-2027, като към момента още не е решен на 100% размера на бюджета за Еко-механизми , но варира между 38.7 и 58.1 милиарда EUR.

• Органично земеделие – дефинирано в ЕС Регулация 2018/848.

В синхрон с точки: Б, В, Г, Е, Ж от стратегическия план на общата земеделска политика.

Цел до 2030 г. е 25% от земеделието в ЕС да бъде органично. Към 2019 г. средно 8.5% от земеделието в ЕС е органично, в България е само 2.3%.

Конкретни практики:

⇒  Преминаване към органично земеделие и фермерство (Б, В, Г, Е, Ж)

⇒  Поддържане на органично земеделия и фермерство (Б, В, Г, Е, Ж)

• Интегрирани практики за управление на вредителите

В синхрон с точки: Б, В, Г, Д, Е от стратегическия план на общата земеделска политика.

⇒  Буферни граници (зони) стърнища с дървета и храсти, които създават местообитание за хищни насекоми, които регулират вредните по естествен начин, без пестициди: (В,Д,Е)

⇒  Механичен контрол на плевелите (В, Д, Е)

⇒  Отглеждане на устойчиви на вредители видове култури и растения, които отблъскват вредителите (Б)

⇒  Оставяне на части необработваеми площи с различни видове насекоми и растения за целите на биоразнообразието (В, Д, Е)

• Агро-екологични практики (до голяма степен изпозлвани в No Till земеделието)

В синхрон с всички точки (А, Б, В, Г, Д, Е, Ж) от стратегическия план на общата земеделска политика.

⇒  Ротация на културите с бобови (азотофиксиращи) култури (част от принципите в No Till земеделието), които извличат азот от атмосферата и го фиксират в почвата, като я обогатяват и повишават плодородието (А, Б, Г, Е)

⇒  Засяване на смесени култури (част от принципите в No Till земеделието), повече от една култура на едно и също поле (примерно жита и бобови) за повишаване на биоразнообразието, повишаване на взаимните ползи между културите и плодородието, създаване на местообитание на хищни насекоми (Б, Г, Д, Е)

⇒  Покривни култури в редовете между многогодишни култури (част от принципите в No Till земеделието) като овошки, маслини или лозя. Цели се увеличаване на абсорбцията на въглерод, увеличаване на абсорбирането и задържането на вода от почвите, повишаване на плодородието им (зелено наторяване), създаване на среда за полезни насекоми. (А, В, Г, Д, Е)

⇒  Зимни покривни култури (част от принципите в No Till земедлеието) (А, Б, В, Г,)
Голяма част от обработваемата земя в ЕС стои гола през зимата. Някои от житните култури растат през зимата, но за земеделците, които не отглеждат зимни житни култури има други зимни покривни култури, които някои фермери използват за зимни пасища на добитъка.

Растителното покритие през зимата предпазва от ерозия (наводнения и ветрове) и загуба на хранителни вещества от почвата. Също така увеличава способността за абсорбиране и задържане на влага. Също така обогатява органичния състав на почвата (зелено торене). Също така секвестира (изсмуква) въглерод от въздуха и го складира в почвата, като по този начин също я обогатява.

⇒  Система за пасищно отглеждан добитък с ниска интензивност (А, В, Г, Ж)

Мобилни компактни пасищни стада, които се местят в различни зони за определен период от време. По този начин се обогатява почвата с животински тор и слюнка компактно и равномерно, колкото е нужно, без да се унищожава на 100% растителното и почвено покритие.

⇒  Селектиране на видове култури, които са по-устойчиви на климатичните промени (Б, В, Д, Е)

⇒  Пасища и ливади с високо разнообразие на видове трева, които ще привличат и различни видове насекоми и птици, за целите на биоразнообразието  (В, Г, Д, Е)

⇒ Оптимизирано култивиране на ориз чрез техники на сухо отглеждане с цел намаляване на метановите емисии. (А)

Перманентно залетите с вода оризови полета в комбинация с синтетичните торове  водят до нагряване на почвата и бактериални процеси, които изпускат големи количества метан в атмосферата. Оризовите плантации емитират 7 пъти повече парникови газове от всички машини, които се използват в земеделието.

⇒  Практики и стандарти, които са валидирани от правилата за органично земеделие (Б, В, Г, Е)

• Въглеродно фермерство
  

⇒  Възстановяване на блата, мочурища и торфища и отглеждане подходящи култури върху тях (палудикултура) (А, В, Г, Д)

В конвенционалното земеделие те се отводняват, за да се ползват като нормални земеделски земи, което предизвиква редица екологични проблеми. Мочурищата са голям природен склад за въглерод. Отводняването им изпуска въглерода в атмосферата.

⇒  Стартиране нови, поддръжка и използване на съществуващи многогодишни пасища (А, В, Г, Д, Е)

Пасищата са един от природните складове за въглерод, тъй като не се орат и почвата не изпуска складираният въглерод, както се получава при обработваемата с оран земя.

⇒  Консервационно земеделие (известно още като „No-till“ – без оран)  

Терминът въведен от ООН означава земеделие с минимално или никакво нарушаване на почвената повърхност (известно сред фермерите като No-till технология, за която има специални no-till сеялки), поддържане на постоянно растително покритие на почвата (което включва и мулч под формата на растителни остатъци), с разнообразие от видове култури в годишния сеитбооборот. Всичко това води до складиране на въглерод в почвата, който си остава там и не се изпусква обратно в атмосферата, както когат се изоре.

⇒  Ефективно управление на растителните остатъци  (част от No Till принципите) като покритие на почвата, което води задържане на влагата, намаляване на нуждите от поливане,  увеличаване на органична материя и плодородието. (А, В, Г)

No-till сеялките (технология на повече от 25 години) могат да посяват семената директно върху остатъците от предходната култура без да е нужна оран и друга обработка на почвата.

Субсидията за Консервационно Земеделие (No-till е такова) ще бъде 220 EUR / хектар годишно.

Тук може да видите видеа от сеитби директно върху остатъци от предходни култури, заснети от Александър Китев, един от изявените български земеделци, който обработва почвата без оран чрез No till технология.

Също така може да гледат и документален филм относно No till и ролята на технологията в справянето с парниковите газове и опазването на почвите.

• Агро-лесовъдство (А, В, Г, Д, Е)

Агролесовъдството представлява смесено отглеждане на дървета/храсти, земеделски култури и/или животни. Допринася с обогатяване на биоразнообразието, защита от водна и ветрова ерозия, обогатяване на органичната материя в почвата и нейната плодородност. Практикувало се е от древни времена, но след втората световна война тези практики се заличават, заради въвеждането на машините в земеделието и експанзията на моно културите. Освен всички блага за биоразнообразието, стопанството и почвата, то агролесовъдството ще носи приходи и по друг начин за фермерите, които го практикуват, защото ще бъде включено в пазара на въглеродни емисии, а всички знаем, че дърветата извличат въглерода от въздуха.

Най-често срещаните агролесовъдни системи в Европа са:

* Горско-растениевъдна система – дърветата се засаждат в ивици от един или няколко реда, като между тях се отглеждат полски или зеленчукови култури.

* Горско-пасищна система – дърветата се комбинират с производство на фураж и отглеждане на животни и могат да бъдат с висока или ниска плътност на залесяване.

* Агролесовъдни системи с овощни дървета – системи с отглеждане на овошки върху обработваеми или затревени площи и паша на животни.

* Горско-фермерска система – използване на горите за производство или събиране на диворастящи или култивирани специални култури за медицински, декоративни или кулинарни цели.

* Буферни ивици – многогодишна растителност (треви, храсти, дървета), засадени на ивици между обработваемите земи или пасищата с цел подобряване и опазване на водните ресурси (езера, реки) от негативните ефекти на земеделските практики.

* Ветрозащитни пояси – редици от дървета, засадени около стопанствата и полетата с цел защита на културните растения, животните и почвата от вятър.

• Прецизно фермерство (Част от принципите на No Till земеделието)

⇒  План за ефективно управление на хранителните вещества, иновативни подходи за минимизиране на загубата на хранителни вещества (хумус), кръгово земеделие с редуване на различни култури (растителните остатъци не се горят или изхвърлят, а се превръщат в органична материя и хумус за почвата) (А, В, Г, Е)

Тук можем да споменем, че “No till” технологията, която изключва оран и други тежки обработки на почвата, спомага за запазване на биологичното разнообразие и хранителните вещества вътре в почвата. Чрез „No till” се засява със специални сеялки директно върху остатъците от предходната култура, които остатъци се превръщат в органична материя и хумус.

⇒  Намаляване на нуждите от торове, вода, продукти за растителна защита ( Д, Е)

⇒  Подобряване на ефективността в поливането (Б)

Други съществени елементи от новата Обща Земеделска Политика в синхрон със Зелената Сделка:

• Без скътаване:

Държавите членки ще бъдат задължени по закон да вземат активно участие в промените.

• Природно и климатично законодателство:

Ще бъде създадена законова рамка относно земеделието, околната среда и климатичните промени.

• По-амбициозни базови изисквания:

Правилата за възползване от този фонд ще бъдат стриктни и фермерите (около 6.1 милиона фермера) ще трябва да спазват определени принципи на земеделие, допринасящи за намаляване на замърсяването и емитирането на парникови газове и стимулиране на секвестирането (изсмукването) на въглерод от атмосферата. 10% от всички земеделски земи трябва да бъдат с високо ниво на биоразнообразие.

• Агро-екологични климатични мерки и инвестиции по програмата за развитие на селските райони:

30% от бюджета за развитие на селските райони ще бъдат отпускани за проекти, които опазват природата и стимулират развитието на еко-системи. Както и бизнес проекти за въглеродно независима и устойчива икономика, която използва ресурсите ефективно и като цяло не вредят, а подобряват климата.

• Климатични инвестиции
  

Европейската Комисия предлага поне 40% от бюджета за Земеделие и Развитие на селските райони да бъде обвързано с постигането на климатичните цели за 2030 и 2050 г. Еко механизмите, агро-екологичните климатични интервенции и базовите изисквания са все ключови елементи за намаляване на парниковите газове и увеличаване на естествените въглеродни абсорбатори. Следващите допълнителни базови изисквания са изключително важни:

• Подходяща защита на блата и мочурища:

Необходимо за защита на почвите богати на въглерод, които го задържат в себе си.

• Поддръжка на многогодишни пасища

Базирано на съотношение между площта на земеделската земя и площта на многогодишните пасища като защита срещу тяхното преотреждане за други земеделски нужди. Това е важно, тъй като при оран и обработки на почвата се изпуска складирания въглерод в нея.

• Забрана за горене на стърнища

За да има повече органична материя в земеделските земи. 

• Новата Обща Земеделска Политика промотира стратегиите за „Farm to Fork“ (от Фермата до Вилицата) и Биоразнообразие

Устойчивостта на бъдещата европейска система за производство на храна и прехода към устойчиво земеделие като цяло зависи от способността на фермерите да се впишат в принципите за Биоразнообразие и „от Фермата до Вилицата“.  По този начин ще се намали зависимостта от транспортиране на продукция на големи разстояния и ще стимулира стартирането на повече локални ферми с по-голямо биоразнообразие, които да доставят директно до крайния клиент в съседния град (Farm to Fork). Ползите от тези два принципа са големи като някои от тях са:

• Намаляване на въглеродните емисии и разходи за транспорт
• Децентрализация на производството и намаляване на рисковете от нарушени вериги по доставки (както се случи в началото на пандемията)
• Повече прясна храна с по-добри хранителни качества
• Биоразнообразието ще доведе до повишаване на плодородността на почвите и намаляването на използването на синтетични торове
• Биоразнообразието ще доведе до почти целогодишно покритие на почвите с растения, които ще абсорбират и вкарват въглерод в почвата

Мерките и условията, по новата „Обща Земеделска Политика“ все още не са приети на 100%, но се очаква това да стане до края на 2022 г. и от 2023 г. да влезнат в сила. Всяка държава членка ще трябва да интерпетира и прецезира политиките в конкретни практики, които ще бъдат критери за проверка и субсидиране – това все пак крие рискове от грешни интерпретации поради непълно разбиране на новите агро екологични методи или поради лобизъм и натиск. Вжна е ролята на земеделкси асоциации и екперти да се включат в обсъжданията и да дават аргументирана обратна връзка, както към днешна дата в България правят АБНТ.

Приоритет ще бъде начина на правене на земеделие, който трябва да се промени, за да се намалят вредите върху природата, животните, а и здравето на хората. Освен намаляване на замърсяването, фокусът ще бъде и върху земеделски практики, които улавят въглерод от въздуха и го складират в почвата или биомсата – това ще са условията за получаване на субсидии.

Освен политиките и законите, потреблението и потребителските навици на хората остава най-силния инструмент за промяна. Все пак тези нови зелени политики в ЕС и това, че ще се говори повече и по медиите за вредите от конвенционалното земеделие, ще накара повече хора да търсят чиста храна и природощадящо земеделие.

Нарастващото търсене на чиста органична храна е факт (ръст от 66% в органично обработваемите земи за 10 г. в ЕС), както и това че новото поколение потребители (3 млрд. нови потребители в следващите 10 г.) изискват продукти, които не са с негативен ефект върху климата. Цените на органичните продукти са с 150% по-високи.

Идва времето и на въглеродните ферми, които ще печелят от складиране на въглерод. Това означава, че собственици на земеделска земя, които я обработват по специфичен начин, а именно не я орат, защото след оран земята изпуска въглерод в атмосферата ще получават субсидии за задържането на въглерод в почвата. От над 30 години има no-till сеялки, така че това, че не се оре, не означава, че не може да се сее и отглеждат култури. Ще получават и допълнителни субсидии ако земите им секвестират (изсмукват) въглерод от въздуха и го вкарват в почвата, за което е нужно агро-лесовъдство или отглеждане на микс от култури на ротационен принцип през по-голямата част от годината (има и зимни култури), защото живите растения изсмукват въглерод от въздуха.

Малките ферми ще продължават да се множат и ще привличат, както повече нови фермери, така и нови потребители и клиенти. Всичко изброено до тук прави бизнеса за производство на органична храна по природосъобразен начин на земеделие по-привлекателен, което прави и земеделските имоти по-привлекателни.

Завършваме с цитат от Марк Твен: „Купувайте земя, защото вече не я произвеждат“.

Източници:

• European Commission
• McKinsey & Company: Agriculture and climate change
• Soil Health Institute
• Soil Science Society of America
• Ноу Тил България – No Till Bulgaria

Автор: Тома Стайков

0877 355 178

investors@delta3analizi.com

Предупреждение. Фондация “Делта Анализи” е регистрирано юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност. Материалите, публикувани в платформата, са само с информационно-образователен  и проучвателен характер с цел да подпомогнат мисията на фондацията и не бива да се възприемат като специализирана консултация по сделки с недвижими имоти. Фондация “Делта Анализи” не носи отговорност за начина, по който използвате информацията, съдържаща се в сайта. Винаги се обръщайте към квалифицирани специалисти за въпроси от финансов, правен и друг характер според вашите специфични обстоятелства и предприемете действие на базата на вашия информиран избор.