IT индустрията в България привлича хора от чужбина

Софтуерният ракетоносител на българската икономика

IT секторът, и в частност софтуерната индустрия, е един от най-бързо растящите и стабилни отрасли на българската икономика през последните години, а инвестициите в него се удвояват и утрояват през няколко години. Неизненадващо, това беше и секторът, който най-успешно премина през пандемичната 2020, за да я завърши с ръст от 10% (при спадащ БВП), 4,2 млрд. лева приходи и 3500 нови работни места. Предимно експортно ориентирана, софтуерната индустрия вече достига близо 4% от БВП на страната през 2020 г., което е тройно увеличение за последните 10 години. Прогнозите са за завръщане към по-големи темпове на растеж още през 2021 и достигане на 6% БВП  след четири години, сочат данните на Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ).

Този кратък анализ на сектора е подготвен съвместно с партньорите ни от DEV.BG, основният IT портал и организатор на специализирани технологични събития в България. DEV.BG развиват и най-големият IT сайт за обяви за работа в страната, сътрудничат с над 600 IT работодателя и достигат до 75% от IT професионалистите в България на месечна база, благодарение на което имат цялостен поглед върху развитието на сектора.

Традиции в аутсорсинга, бъдеще в продуктите

България има дългогодишни традиции в софтуерното инженерство, които могат да се проследят назад във времето от преди демокрацията. Това е и част от причината и до днес като една от основните силни страни на местния пазар да се цитират именно много добрите инженери. В комбинация с ниските оперативни разходи за международните компании, през последните десетина години това превръща България в притегателен център за множество световни бизнеси, които я избират като локация за своите – отначало чисто аутсорсинг, а напоследък и все повече ключови развойни, центрове.  В категорията глобални брандове, привлечени от добрите показатели в България откриваме имена като HP, VMware, SAP, Atos, Acronis, Accenture, Световната Банка, медийната група Financial Times, Uber и  др. През 2015 г., когато България е отличена като номер едно аутсорсинг дестинация в Европа, в активно развитие са и местните аутсорсинг компании – ScaleFocus (в момента преструктурираща се в компания за цялостни решения), Bulpros (наскоро сляла се с германския си партньор ec4u), MusalaSoft, Accedia. 

Приблизително оттогава, с активизирането на местните фондове за рискови инвестиции, и след сделката, в която американската Progress купи местната Telerik за рекордните 262 мнл. долара, можем да започнем да говорим за оживяване на пазара и създаване на все повече млади продуктови компании в страната. Днес можем да открием добър микс от чужди и български играчи от различен калибър. Много разпространен е моделът на българи, основатели на успешни стартъпи по света, които разчитат на инженерни екипи в страната. Една от най-често появяващата се в международните класации компания е Software Group, българският разработчик на решения за микрокредитиращи институции по цял свят. Към успешните и разпознаваеми по-млади компании можем да причислим и стартъпа за космически технологии и наносателити Endurosat, демократизираща космическите изследвания; платформата за мениджмънт на гъвкави офис пространства Officernd, използвана от над 1000 пространства на 6 континента; компаният за карго дронове Dronamics, наскоро пуснали товарна авиолиния в Ирландия, Канада и Австралия;  платформата за управление на фирмени цели Gtmhub; инструментът за SMS маркетинг Smsbump, приложението за управление на фирмени разходи Payhawk и платформата за стрийминг на бойни спортове Fite.

Няколко факта говорят доста убедително за доброто състояние на продуктовите компании в сектора и положителната тенденция на развитие. Миналата година поне 20 бързоразвиващи се продуктови компании са набрали около 165 млн. евро финансиране, които да вложат в технологично развитие; 13 са значимите сливания на пазара; поне 7 са новите компании навлезли в България и заложили на местните инженери. Без да изостава от графика,  2021 започна динамично с една инвестиция от 30 млн. евро в българката компания Gtmhub, и две придобивания – Bulpros от германската ec4u и стрийминг стартъпът Fite, който беше купен от американската TrillerNet. Второто тримесечие пък започна с рекордна (за този етап на развитие) на европейско ниво инвестиция от 20 млн. евро в местната fintech компания Payhawk. С голяма инвестиция за развитието си може да се похвали и платформата за SMS маркетинг Smsbump – придобита миналата година от израелците Yotpo, които от своя страна през март привлякоха 230 млн. долара финансиране.

Няколко са вертикалите, в които се вижда натрупване на опит през последните години, като най-често цитирани са финансовите технологии. През последните години страната се превръща в своеобразен R&D хъб за fintech в региона на Централна и Източна Европа, като по данни от проучване на Unicredit Bulbank, тук именно е най-големият брой на компании в домейна – над 70. Може би тъкмо поради тази причина не бива да изненадва и последната 20 милионна сделка в българската платформа за менажиране на разходи Payhawk.

Бизнесът в България… Е, почти безоблачно

Всичко това може би дава сигнал, че пред българската софтуерна индустрия няма пречки за по-нататъшното развитие. И донякъде е така. Последната година ясно показа за всички бизнеси навсякъде, че дигитализацията е неизбежна и оттук нататък са силно зависими от софтуерната индустрия. Като експортно ориентиран и разчитащ над 80% на разнообразно портфолио от пазари, българският софтуерен сектор е в отлична позиция да постигне или дори надхвърли прогнозите си. Единственото, което би могло да се окаже предизвикателство за ръста, е наличието на достатъчно подготвени кадри, смятат добре запознатите с проблемите на сектора. Всъщност софтуерната индустрия може да расте толкова бързо, колкото бързо могат да се вкарват хора в нея, смятат от БАСКОМ. Към момента с всички държавни и частни (преобладаващо) образователни инициативи това са около 3-4 хил. души годишно.

Според различни изчисления в сектора работят между 40 и 50 хил. специалисти с технически профил, и още около 20 хил. души в различни други мениджърски и административни роли. Очаква се до 2024 да бъдат разкривани между 4 и 6 хил. нови роли годишно, с което след четири години секторът да е пораснал с поне 23 хил. нови специалисти. Освен че се развива с бързи темпове и трудно може да задоволи нуждите си от талант, този сектор е известен и като най-добре платения. Възнагражденията в него надскачат около тройно средните за страната и други сектори, а стандартът на живот на работещите в него е по-добър от този на еквивалентните специалисти в страни като Германия и Великобритания, изчисляват от БАСКОМ.

В тази връзка, положителна тенденция е наблюдаваното през последните години завръщането на все повече специалисти от чужбина, които осъзнават, че в България вече е възможна кариера.