fbpx

Идва ли краят на отворените офис пространства или как ще се промени офис дизайнът след вируса? 

Александра Карпузова – интериорен дизайнер и собственик на студио за дизайн The Fever Lab.

Трудно е да не обръщаме внимание на физическото си съществуване в наши дни, вземайки предвид факта, че много от нас използват домовете си едновременно като офисно пространство, място, където отглеждаме децата си и кът за отдих. Поне в анекдотичен план, проектите за самостоятелно подобряване на дома са във възход; ако сте като мен, гардеробът ви никога не е бил по-добре организиран.

В дизайнерската общност обаче кипи усилена работа за бързата преоценка на това какво би означавало да се проектира за свят, който никога няма да бъде съвсем същия, особено що се отнася до това как свободно ще се използват големите обществени пространства, като летища, хотели, болници, фитнес зали и офиси.

Разбира се, това няма да е първият път в историята, в който градовете и сградите ще бъдат преработени и преосмислени функционално в отговор на засилено разбиране на болест. Но докато конкретните уроци на вируса са все още не толкова ясни, започнаха да се появяват идеи свързани с това как отново да използваме отворените офис пространства, в които повечето от нас работят. Архитектът Дейвид Дюейн от Чикагската фирма Баркър / Нестор казва: „архитектите и дизайнерите често са вдъхновени да измислят свежи идеи в онези моменти, когато нямаме какво да правим.“

Отворените офис пространства превзеха модерния бизнес с възможностите за сътрудничество между различните отдели, които предлагат. Макар и понякога противоречиви, тези големи и открити пространства, оградени от стъклени конферентни зали и телефонни кабини, си остават офис дизайна на деня. Но те са антитеза за социално дистанциране.

 

Отворените офиси ще трябва да се променят, за да се върнем на работа, но колко драстично?

През последните десетилетия тенденциите покават, че отворените офис пространства са станали малко по-малко отворени с времето (от стандартно бюро с размер 1,80 м, през 1,60 м до тесните бюра с размер 1,40 м), защото концентрацията на работниците в тях става все по-голяма. А това би било проблем, когато Регионалните Здравни Инспекции предлагат поне 2 метра разстояние между хората. Едва около 30% от хората седят на отредените им бюра в отворените офиси, а останалите 70% използват други части на офиса (конферентни зали, място за обяд, телефонни кабини) в търсене на място, където могат да се съсредоточат и да работят пълноценно. Една от идеите, които срещат одобрение, е връщането към „старите“ стандарти за по-дълги и широки бюра, където всеки служител да намери своя комфорт и да не се блъскат в лактите с колеги. Друга идея, която вече се прилага е поставянето на прозразчи прегради между бюрата за по-голяма хигиена. Но тук все още остава въпросът до колко хигиената би била по-добра ако наш колега реши да заобиколи преградата и дойде в нашата половина на бюрото.

Кухните или пространствата за обяд са едно от най-натоварените места в офисите, защото за много кратък период от време почти всички служители минават от там в обедната си почивка. В условията на социално дистанциране, тези зони биха били почти неизползваеми, ако всеки служител си носи храна от вкъщи. Това ще позволи тези пространства да се превърнат в част от работната площ на офиса, за постигане на оптимална социална дистанция.


Същевременно работата на климатичните системи трябва да бъде преосмислена. С използването на повече свеж въздух ще се постигне подобряване качествата на въздуха и вентилацията в офиса. Ако предположим, че офисите значително подобрят своите системи за ОВК и концентрацията на служители, изглежда напълно възможно да се създаде възможност за социално дистанциране в мащабите на отворените офиси.

Но най-голямото предизвикателство пред дизайнерите ще е организацията на потоците на хора в коридорите, асансьорите и фоайетата. Повечето асансьори не са достатъчно големи, за да се качат повече от двама човека с необходимата дистанция, а това би довело до струпване на хора, чакащи асансьора. Дизайнерската общност обмисля поставянето на прозрачни прегради вътре в асансьорите, така че да могат поне 4 човека да се придвижват заедно. Обмислят се и поставянето на гласово управление в асансьорите, за да се намали докосването на бутоните. Коридорите, от своя страна, биха могли да се третират като еднопосочни улици при такава възможност, а поставянето на повече информационни табели на видни места би улеснило придвижването на служителите. Във фоайетата могат да се поставят мебели на разстояние с тапицерия тип AquaClean, която позволява по-лесно почистване. Технологията AquaClean e напреднала защита за тапицерията. Това третиране покрива всяка нишка с невидим молекулен слой, който не позволява мърсотията да проникне в тъканта. Това ще доведе до по-добра хигиена и същевременно би прекратило свободното движение на гости в офис фоайето.

В крайна сметка много от идеите, представени по горе ще бъдат тествани съвсем скоро. Компаниите вече започнаха да планират реорганизацията на своите офис пространства. Някои от идеите ще работят и ще бъдат приложени, други може да се окажат не чак толкова полезни. Но е важно да се отбележи, че всички тези планове се основават на сравнително неясните съвети за хигиена и социално дистанциране, предоставени от СЗО. Промените и реорганизациите на офисите ще продължат да се променят, с каква честота все още никой не може да предвиди. Но едно е ясно, че планирането на парадигми, задвижвани от разходите и високият брой на служители, трябва да се изместят към гъвкавост, а компаниите ще трябва непрекъснато да адаптират своите офис пространства, за да могат да подсигурят на служителите си най-адекватните и подходящи здравни и хигиенни мерки.

 

 

 

 

 

 

 

Предупреждение. Фондация “Делта Анализи” е регистрирано юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност. Материалите, публикувани в платформата, са само с информационно-образователен  и проучвателен характер с цел да подпомогнат мисията на фондацията и не бива да се възприемат като специализирана консултация по сделки с недвижими имоти. Фондация “Делта Анализи” не носи отговорност за начина, по който използвате информацията, съдържаща се в сайта. Винаги се обръщайте към квалифицирани специалисти за въпроси от финансов, правен и друг характер според вашите специфични обстоятелства и предприемете действие на базата на вашия информиран избор.

Анализи

Живот под наем и Новите Лордове

В днешни дни аристокрацията във Великобритания, така наречените лордове, все още владеят около 1/3 от земите. Освен земеделските земи в провинцията, дори в Лондон…